неделя, 23 април 2017 г.

Непознатото ръчно плетиво - историята, част 2

Малко известен е фактът, че другият много известен днес метод – плетенето на една кука, всъщност се е появил едва през XIX век. Може би някой ще възрази – ами дантелите? Та нали те са от XIV- XV век? Така е. Но тази дантели не са били плетени. Те са изработвани, като плътни ивици плат или друга тъкан са били съединявани с красиво преплетени конци. Но това е ставало с помощта на игла или совалка. Ажурите на една и две куки, които познаваме днес, се появили много по-късно. Майсторите дори не ги признават за истинска дантела.
Изкуството на дантелите се развило първо в Западна Европа, по-късно и в Русия. Оформили се школи в много градове. Техните изделия се различавали както по използваните техники и инструменти, така и по мотивите, които се включвали в творбите. Единствената българска школа е Калоферската. Тя е характерна с взаимстването на елементи от дърворезбата, която по това време е била изключително добре развита и днес грее от иконостасите на църквите и таваните на възрожденските къщи.
Дантелите, изработвани в западноевропейските и руските градове носят имената на школите си, но те имат и едно общо име – брюкселска дантела. Интересна разновидност е брюгската дантела, която се плете на една кука, но стилът й е такъв, че напомня дантелите на совалка. Просто плътната част, която обичайно би трябвало да е ивица плат, при тази дантела се изплита с куката.

Воал от брюкселска дантела

Макар че оригиналните дантели не са плетиво, беше необходимо да разкажа за тях, тъй като те са свързани с по-нататъшното развитие на плетачеството.
А сега ще се върна на плетенето на една кука. То се появило едва през XIX век. В женски списания от този период се откриват модели, под които подробно е обяснена техниката на работа. Това води до извода, че изкуството е било ново и слабо познато. Но ето ви и още една изненада. Закривената кукичка първоначално не е била използвана за плетене, а за бродиране на гергеф! С нея платът се пробождал отгоре и нишката се издърпвала. Едва след това започва усъвършенстването на новата техника и много бързо тя става модна и популярна. Бедните жени плетели и продавали, за да се препитават. А богатите дами се учели да държат своите скъпи сребърни кукички с дръжки от слонова кост елегантно, за да привличат вниманието върху красивите си, нежни ръце.
Един от факторите, който способствал за масовото навлизане на плетенето на една кука, била индустриализацията. Производството на конци и прежди станало евтино и плетачките лесно можели да си позволят да си купят материали. А според теоретиците, изделията на една кука „гълтат“ повече нишка.  

Ажурите на една кука се наричат още немска дантела

Огромен напредък в този вид плетиво се отбелязва в средата на XIX век, когато госпожица Риего де ла Бланшардие издава книгата си с модели на ирландска дантела. Ирландската дантела, по мое мнение, е може би най-красива от всичко, което може да се изплете на една кука. Тя има всички достойнства на оригиналните дантели, но освен това ги и надгражда. По-късно ще ви разкажа повече за нея.

Оттогава са изминали 170 години. През това време плетачеството се е развило много, но основните бримки са си все същите. Само въображението лети, лети и създава красива магия. Днес се изработват най-разнообразни изделия, включително такива, които съчетават в изработката си плетене на една и две куки, шиене, бродерия и най-различни други техники на ръкоделие. Масовото навлизане на интернет доведе до обмен на идеи и възможности за обучение. Изкуството на плетенето се усъвършенства с всеки ден. 

Данните и снимките са от www.liveinternet.ru